Заедно да създадем българската мечта
Menu
Размер на буквите:

 Защо останах в България и отхвърлих стипендиите си от чуждестранни университети

 

Az izbiram bulgaria

 

Някои биха ме нарекли луда, други сигурно ме смятат за наивна, но аз бих казала че съм просто вярна – на сърцето си, инстинкта, амбицията ми и убеждението, че ако обичаш това, което правиш и се трудиш неуморно, рано или късно ще успееш… в България.

Чуждестранното образование промени възприятието ми за света и живота като цяло. Имах шанса да бъда приета в американски университет и да работя с изключителни професионалисти с различен опит, идващи от различни култури, с различни ценностни системи. Всичко това ме научи на дисциплина, амбиция и упоритост и ме превърна в мазохистичен работохолик, чиято основна цел бе да успее в живота. И успях…

През четирите години на бакалавърското ми приключение никога не съм била типичния зубър, дори обратното – неуморима купонджийка, която успя да изцеди нервичките на дисциплинарната комисия, но в същото време имах и едни от най-високите оценки във випуска. Тъй като не пия алкохол (не, никога, колкото и невероятно странно да звучи), не беше чак толкова трудно – липсата на сън се компенсираше от положителните емоции, събрани от разбиващи партита или прочитането на следващата книга. Винаги ще помня библиотекарката на университета – невероятна дама, която запали страстта ми към четенето и желанието да знам все повече…докато не прочетох всичко, с което тя разполагаше в библиотеката. Освен това, бях изключително мотивирана и от преподавателите, които срещнах там – запалени и обичащи това, което правят; загрижени за студентите си и техния прогрес; вдъхновяващи за всички нас. Посещавах всички лекции и дори нямах търпение да дойде следващата. Някои от тези хора винаги ще имат специално място в сърцето ми. И така, невероятно, но факт, завърших с един от най-високите успехи.

Съвсем скоро след това получих две оферти за стипендии за магистратурата ми – логично, и двете бяха от университета, който завърших. Два от клоновете им ми предложиха пълни стипендии – в Сиатъл, САЩ и Атина, Гърция. Все още не бях решила дали ще уча в чужбина и ако да, къде точно и затова кандидатствах и в IFM (Institute of Finance and Management) в Женева, Швейцария и City University of Sheffield (кампуса в Солун, Гърция). Трябваше да замина за месец в Женева за изпити, тестове и интервюта с учебния отдел на института. В момента, в който кацнах, осъзнах че България вече ми липсва и че ще ми е много трудно да не съм в страната си за период от година или две. Както и да е, останах там и дадох най-доброто от себе си на всички предизвикателства, които ми бяха подготвили от института. Получих 90% стипендия заедно с оферта и от Солун. И ето ме там – на кръстопът… Страшно много се чудех какво да избера и какво да правя със себе си. Имах шанса да избирам – локацията, университета, бъдещото ми кариерно развитие и живота ми. И точно това направих…

Точно в този момент семейството ми трябваше да се изправи пред поредното изпитание и битка и това беше секундата, в която взех окончателното си решение. Отхвърлих и четирите си оферти, останах в България, подкрепих близките си, платих за магистратурата си и се борих. И знаете ли какво – не съжалявам за решението си дори за миг. Защото съдбата не е въпрос на шанс, а на избор… Сега преподавам в един от университетите, чиято оферта отхвърлих преди години, имам собствен онлайн магазин, менажирам летен туристически бизнес на българското черноморие, работя онлайн за английска изследователска агенция и се наслаждавам на живота…в България. Борих се, за да постигна всичко това, работих на много места, опитах какво ли не, но никога не се отказах от вярата и убеждението си, че именно аз мога да бъда пример за успех. В момента работя и общувам с невероятни талантливи и интелигентни хора и професионалисти, всеки един от които също може да бъде пример за успешна история и огромни постижения в България. Но в крайна сметка, най-голямата мотивация си остава чувството за прнадлежност, признанието и малката тънка усмивчица на лицето ти, когато погледнеш в огледалото и си кажеш „Ти успя!“.

 

източник и оригинална статия: https://eatstaylovebulgaria.com/