Заедно да създадем българската мечта
Menu
Размер на буквите:

Д-р Иван Китов: Останах лекар в България, но тук е много по-трудно - работил съм и на 4 места

 

Image 8659441 128

 

Не исках да се шуми, че съм спасил жената - това не е геройство, всеки би го направил,казва акушер-гинекологът, който извади от клинична смърт паднала жена в двора наболницата

Убеден съм - никой не става доктор заради пари

- Д-р Китов, преди броени дни спасихте живота на жена, изпаднала в клинична смърт вдвора на болницата. Какво се случи тогава?

- Имахме жена в родилна зала, но освен в залата обикновено стоим и в приемния кабинет. Презпрозорците има добра видимост към двора на болницата. Видях жената,паднала пред стълбите към родилна зала, и веднагаизлязох да видя какво става и ако мога, да окажа помощ. Нещо, което би направил всеки човек, дори да нее лекар. Като отидох, жената имаше само единични дихателни движения, които спряха. Нямаше и пулс.

- Искате да кажете, че буквално пред вас е изпаднала в клинична смърт? Не си липомислихте, че е починала?

- Дори и така да е, трябва да се направи нещо. Да се опита всичко възможно. Незабавно яобърнах и започнах сърдечен масаж. В този момент дойде и завеждащият кардиологичнотоотделение д-р Андреев, който случайно минаваше. Мисля, че отиваше на консултация, но не съмсигурен, не сме говорили след случилото се. Той незабавно се включи и започнахме сърдечния масаж, който даде резултат. Жената започна дадиша, появи се пулс.

- Разбрахте ли от какво се е получил този срив? Това едва ли е нормално просто да сеслучи. При падането жената се е ударила в гърдите и главата.

- От падането сърцето не може да спре. Нямам представа от какво се е получило. Аз съм акушер-гинеколог, не мога да кажа какво точно е станало. Излязох, помогнах. Колегите от спешното отделение дойдоха и я поеха. Вече бяха възстановени сърдечният ритъм идишането. Качихме я на носилка и я отведоха в спешното. Там вече са уточнявали от какво се еполучило, но аз не съм запознат. Не съм се виждал и с жената след случилото се. И тя не ме е търсила.

- Разбрах, че не сте искали да се разгласява за станалото. Защо?

- Не, не съм искал. Аз дори на никого не бях казал. Д-р Андреев го беше съобщил по време наглавния рапорт в понеделник, а това стана в петък - на Спасовден. Не исках да се шуми, защототова не е нещо необичайно, не е някакво геройство. Всеки би реагирал така.

- Едва ли е така. Лаик като мен би приел, че жената е починала. Не мислите ли, че е ималакъсмет да падне в болницата пред очите на лекар и това е спасило живота ѝ?

- Да, може би. Но пак не смятам, че е геройство. Това работя, за това съм учил дълги години, това мога да го правя.

- Явно ви върви на празници да спасявате човешки животи. На Бъдни вечер миналатагодина спасихте родилка и нейното бебе. Сега - на Спасовден, живота на тази жена.Мислите ли, че е случайно?

- Силно казано е, че спасявам човешки животи. Но да - баща ми се казва Спас, синът ми -Спасимир, може би има някаква символика. Но такава ми е работата.

- Вие сте млад лекар. От 6 години работите в областната болница в Пазарджик. Много вашиколеги, след като завършат, заминават за чужбина. Вие защо избрахте да останете тук?

- Камъкът си тежи на мястото. Така го виждам, така съм възпитан. Можех да отида да работя вСливен. Имах възможност и за Пловдив. Но започнах в Пазарджик. Има битки, които отекват във вечността. И масражения, които не бива да се губят и следхилядолетия. Има неща, от които не сеотстъпва. Има фронтове, които не се предават.Има окопи, които не се напускат. Има знамена,които се бранят до последния човек. Имаминало, без което няма бъдеще. Има червенилинии, които не се прекрачват. Аз съм от близкото село Хаджиево, но живея в Пазарджик. Сработихме се много добре сколектива и останах. Майка ми също е лекар, работи в спешното приемно отделение.

- Какво мислите за колегите ви, които избират да работят в чужбина.

- Всеки има право на избор. Кой където се чувства добре и на място. Но тук е много по-трудно - аз съм работил на 4 места едновременно. В акушеро-гинекологичнотоотделение и отделно давах дежурства в Центъра за спешна помощ, в спешното отделение и ходехна дежурства в пловдивска болница. От дежурство отивах на дежурство. Вече не е така, но за сметка на това тук с годините става по-натоварено, по-ангажиращо, по-отговорно.

- Да спасявате човешки животи?

- Като цяло в медицината е така, но при нас в АГ отделенията - още повече. Всичко при нас еспешно. Трябва да се реагира бързо и навреме.

- Как бихте оценили възможностите за развитие и заплащане, които се предоставят намладите лекари у нас?

- Всичко зависи от мотивацията да искаш да успееш в нещо. И от личния пример на хората околотеб - семейство, приятели. При мен винаги е така. Ако искаш да се развиваш, винаги е възможно.Просто с повече усилия. Първо трябва да дадеш и след това да получиш. Не може от самото начало само да искаш.Трябва да даваш, да даваш, за да ти се върне. Мисля, че няма лекар, който да е станал такъвзаради парите.

- Заслужава ли си?

- Да. Аз винаги съм искал това да правя - да бъда лекар. Както казах, средата и семейството самного важни - майка ми е лекар, баща ми също е лекар, само че ветеринарен. От малък съмизраснал с професията на родителите ми. И никога не съм мислил и искал да работя в чужбина.

- Трябва ли нещо в системата за здравеопазване у нас да се промени, да се подобри?

- Не е виновна системата. Системата сме ние. Ако аз правя нещо хубаво, този човек до мен същоправи нещо хубаво, хората над нас правят нещо хубаво. Тогава нещата тръгват. Ние сме системата и ние сме виновни за нещата, които не се получават

- Но има такива, които управляват системата?

- Това пак сме ние. Нали избираме тези, които ни управляват. Те не са ни спуснати. Това са хораот нас, излъчени и избрани. Така, че ако нещо не е както трябва, ние сме си виновни. Първо търсигрешката у себе си и после в другите. Ако само другите са ти виновни, няма да можеш да серазвиваш. Трябва да разберем какво искаме. Какво можем да правим и да го правим възможнонай-добре. Не е нужно кой знае какво. И да не вредим на другите. Най-хубавите неща са простите неща.

- Справихме ли се като общество в епидемията от коронавирус?

- На национално ниво не мога да коментирам, защото нямам този поглед. Но ако все пак вземемобществено известната статистика на заболяването у нас, мисля, че заболелите са съвсем малкона фона на населението ни. Разбира се, инфекционистите и вирусолозите могат по-добре дакоментират. Нашата болница мисля, че се справя добре. Сигурно ме питате заради заразените колеги вотделението по реанимация и интензивно лечение. Каквото и да се е случило, отделението неспря работа. Трябва и да припомня, че нашата болница прие и лекува особено в началото всички пациенти скоронавирус от региона. Мисля, че като общество и като система се справяме добре.

 

Визитка
Иван Китов е на 31 години
Специалист по акушерство и гинекология. Завършил е медицина в Стара Загова през 2014година
веднага след това започва работа в отделението по акушерство и гинекология наобластната МБАЛ - Пазарджик, където работи и в момента

Семеен, баща на 2-годишно дете

 

източник и оригинална статия: 24 часа Пловдив